/ декември 2, 2019/ За родители, Законодателство, Институции, Новини, Статии/ 0 comments

26. 11. 2019, Бад Швартау ТАЗ

Семейство в беда

Семейна двойка от Бад Швартау загуби родителските си правомощия над най-големия си син заради проблеми в училище и се страхува, че това отново може да се случи и с по-малките им деца.

Семейство Цичек иска да си върне попечителството над сина им. Снимка: Кристиан Шрьодер

Първо имаше торта, с шоколад, сметана и банан между тях. Дилавер Цичек я изпече. Майката празнува 44-ия си рожден ден. Ето защо на Баран * (16) беше позволено да напусне за малко интерната. Брат му Агит * (10) седи на пейката известно време, след което се отегчава и отива в стаята. На стената на дивана зад бащата Ацил Цичек има десетки досиета: писма на адвокати, съдебни писма. Семейството има много проблеми.

„Ние сме в порочен кръг“, казва бащата.

Дъщерята влиза в трапезарията на апартамента, с любов пренася черно-бялата си котка на ръце. Твърди се, че онзи ден я е държала на прозореца. Съседи от социалното селище Бад Швартау съобщиха за това в службата за обществен ред, и службата изпрати заплашително писмо. Биха могли и да се смеят още над това.

По-малко смешно е видео от телефона, което майката Дилавер заснема на входната врата: Тълпа от ядосани съседи е на стълбището. Твърдят, че Агит е убил животно навън на детската площадка. Синът е аутист и майка му не бива да го оставя да се разхожда сам, скарва им се една жена. „Момчето се страхува от другите деца на площадката,  дебнат го и го дразнят“, казва бащата.

57-годишният е бил учител в Турция, където е бил преследван политически като кюрд. През 1988 г. той бяга в Германия, създава семейство с Дилавeр и до скоро работи като социален работник. Говори на кюрдски, турски и немски с акцент.

Три часа път за училище с автобус и влак

Проблемите вече бяха очевидни за него през 2007 г., когато най-големият син трябваше да посещава детско заведение. Няма достатъчно места, казаха от службата в Пльон. Баран можеше да се класифицира, но поради миграционния му произход е „дете за интеграция“. Ацил Цичек смята това определение за дискриминационно.
Тогава синът му не успява да се задържи в няколко училища, бил е тормозен,  аутсайдер, той самият казва че е бил „ клоуна на класа“, научил е твърде малко въпреки таланта си. Той излетя от гимназията, след което трябваше да пътува три часа с автобус и влак до училището на общността в Нойщадт. Той беше смятан за дете с  поведенчески отклонения. Бащата казва, че Баран често е обвиняван погрешно. Той застава до него.

През август 2017 г. идва шокът. Съдът лишава родителите от попечителство над най-голямото дете. Причина за това е една експертиза. Психиатър написва, че способността за възпитание на бащата е ограничена, поради представата, че той и синът му са жертви на системата.

Цичек казва, че отнемането на родителските права е прекършило социално врата му. След това той загубва работата си. Предпоставка за застрашаването доброто на децата е било един „печат“. Днес той е потънал в дългове, не може да намери нито ново жилище с по-мили съседи, нито адвокат и смята, че това не е случайност.
Един професор, на когото той представя експертизата, нарича това едностранно, нелогично и неточно. И една психоложка, която добре познава Баран, критикува, че причините за училищните затруднения винаги са били търсени в семейството от социалната служба Jugendamt и по-малко „в пропуснати възможности на училището да осигури адекватна помощ“. Тя подозира, че момчето има аутизъм на Аспергер, разстройство, което е почти независимо от родителския стил на възпитание.

 Авторката разговаря с Баран сама в детската стая. Той казва тъжното изречение: „Сега принадлежа на социалната служба.“ Той счита това за  лошо и казва, че не говори с тях. Например, неговата попечителка му е  забранила в определени уикенди да се прибира от интерната, въпреки че има семейство и приятели. В училище нещата му вървят добре.


Идеята за интерната е била замислена от родителите му още по-рано. Откакто са отнети родителските права е наложена мярката, която социалната служба плаща за него. Но там той чувства, че има специална роля, като на „затворник“. Той винаги ще се обявява срещу отнемането на родителските права.

Тълпа от ядосани съседи е на стълбището. Твърдят, че Агит е убил животно навън на детската площадка.

Много тежко го понася Цичек, когато Агит е преместен в друго училище. Три седмици по-късно му е назначена социална помощничка, която да го води на училище, която обаче често е боледувала, така че и той не можел да отиде. Половин година по-късно Агит трябваше да напусне основното училище и оттогава да учи в „Помощен център“ с акцент върху „духовното развитие“.

Причината било едно становище, изготвено без съгласието на родителите. Те подават възражение в съда, но засега без успех. Цичек са убедени, че най-малкият им син няма умствена изостаналост, а по-скоро като брат си има затруднения от спектъра на аутизма. „Това беше напълно погрешна диагноза“, казва Ацил Цичек.

Родителите са завели момчето, което едва е говорело тогава, за изследване, тъкмо преди постъпването му в училище, в Социалния педиатричен център Пелцерхакен, което изследване е завършено през 2018 г. в Университетската болница Епендорф (UKE). Въз основа на тези доклади и собствени наблюдения, през март Институтът за развитие на качеството в Шлезвиг-Холщайн (IQ-SH) признава за водещо отклонение при момчето аутизма. Той би могъл да бъде включен с неговия подпомагащ план на допълнителни часове за обучение.

Родителите поискали да върнат момчето в стария му клас. Защото не се чувства добре в помощния център. „Водим го там всяка сутрин. Той не остава там дълго. Ако бъде принуден, получава криза “, казва бащата.

Отново поща от социалната служба Югендамт


„За да постигнем мир, ние предлагаме от себе си, да направим една нова експертиза“, продължава той. Това също беше планирано – до началото на юни от социалната служба са пристигали писма от Югендамт: Покана за разговор, поради „възможно застрашаване доброто на децата“.

 Социалната служба обвинява родителите, че отвеждат момчето обратно, когато той не иска да остане в центъра за подкрепа. „Родителите на детето не работят тук възпитателно, подкрепящо или мотивиращо за детето си“, споделиха от областния център по запитване на ТАЗ. Нещата са сериозни. Дори посещение в дома им вече е имало.

 Не мога да насиля детето си, казва майката. Цичек не знаят какво да правят. Те се страхуват, че отново ще им отнемат попечителството. Училищните власти могат да поставят под съмнение училището, така са приетите в Шлезвиг-Холщайн законови норми. Министерството на образованието не се произнася за отделния случай.

Ацил Цичек казва, че синът му вече чете и пише, а и се учи от брат си. Владее също английски и турски език. Той също може да търгува. Когато фотографът дойде, той смело поиска такса от две евро.

Източник: https://taz.de/Sorgerechtsentzug-nach-Schulproblemen/!5640355/?fbclid=IwAR0Tc09Wlq7EiWFwWhwnb2GTucc-4P94kuEJQmxjc03dtlXR-aAN82M_WME

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: https://www.daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Share this Post

Leave a Comment