/ август 17, 2019/ Законодателство, Статии/ 2 comments

Да бъдем сплотено и силно гражданско общество!

Децата са нашето бъдеще и трябва да ги защитим! Сега! После ще е късно!

Да спрем присъединяването на РБългария към незадължителнияТрети факултативен протокол” на Конвенцията на ООН за правата на детето (1)!

ТРЕТИ ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ – „въоръжената ръка на Конвенцията”

Правата на децата са потенциално конфликтни поради неспособността на детето да взема зрели решения. Детето е правоносител, но не е дееспособно. Обикновено този конфликт възниква в ситуации, в които детето се стреми да упражни своите права, а те могат да бъдат и увреждащи неговото бъдеще. От друга страна в правото на детето е да бъде защитено от физическа и емоционална вреда, произтичащи от собственото му неправомерно решение, засягащо живота му. Между правото на детето да прави информиран избор и необходимостта от защита в случаите, когато решението може да доведе до потенциално вредни последици  съществува деликатен баланс. И тук е разковничето кой, как, и за какви цели ще използва „висшия интерес на детето“, който в настоящата законово уредена реалност в страната ни ще бъде защитаван от държавни институции и неправителствени организации. Неуспявайки да осъществят целите си, същите могат да се обърнат към Комитета по правата на детето несъгласни с постановено решение на българския Съд. Комитетът по правата на детето ще издава задължителни за изпълнение решения, „имайки предвид възможността държавата да предприеме набор от възможни политически мерки за прилагане на икономическите, социални и културни права по Конвенцията.“ (чл.10.4.)

Към Конвенцията са приети три факултативни протокола. Нашата страна се е присъединила към два от тях – „Факултативен протокол за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт“ и „Факултативен протокол относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография“, ратифицирани със закон, приет от 39-о Народно събрание на 31.10.2001 г. ДВ, бр. 97 от 13.11.2001 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., в сила от 18.01.2002 г.

Конвенция на ООН за правата на детето е приета от Общото събрание на Организацията на Обединените нации на 20.11.1989 г. Ратифицирана е от Великото народно събрание на Република България на 11.04.1991 г.

Тя е споразумение между държавите, че се задължават да се подчиняват на едни и същи правила по въпросите на децата. Когато една страна подпише и ратифицира (утвърди) конвенция, тя става неин юридически ангажимент и при всички свои действия тя се ръководи от разпоредбите й. Често държавата адаптира и променя законодателството си, за да подкрепи прилагането на целите на конвенцията. Конвенцията се основава на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1959 г., която е провъзгласила, че децата имат право на специални грижи и помощ. Конвенцията съдържа ангажиментите на държавите към децата. В нея се уреждат всички граждански, политически, социални и икономически права на детето, които се прилагат при спазване на четири ръководни принципа:

  • недопускане на дискриминация;
  • най-добрият интерес на детето е първостепенно съображение по всички въпроси, засягащи детето;
  • всяко дете има право на живот, оцеляване и развитие;
  • право на децата на участие и изслушване.

От тези принципи се ръководят действията на всички заинтересовани страни, включително и на самите деца при реализиране на техните права на оцеляване, развитие, закрила и участие.“

Тук можем да вметнем кои са сред заинтересованите страни в нормативната уредба на държавата според Закона за закрила на детето, Закона за Социалните услуги и Закона за училищното и предучилищното образование. Това са овластените неправителствени организации (някои със съмнително външно финансиране) и Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. На практика това означава, че социалният работник и неговият партньор от неправителствена организация могат да наложат мнението си над това на родителя, взимайки решения за съдбата на детето.

Според Конвенцията на ООН за правата на детето:
         
Преамбюл: „Имайки предвид, че както е посочено в Декларацията за правата на детето, детето поради физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи, включително подходяща правна защита, преди, както и след раждането си,

Припомняйки разпоредбите на Декларацията за социалните и правните принципи, отнасящи се до закрилата (2) и благоденствието на децата и по-специално до подпомагането (3), настаняването (4) и осиновяването (5) в национален и международен мащаб; на Минималните стандарти на Организацията на обединените нации за осъществяване на правосъдието (6) по отношение на непълнолетните („Пекински правила“) и на Декларацията за защита на жените и децата при бедствия и въоръжени конфликти.”

Член 2.2. „Държавите – страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство.”

Член 12.1. „Държавите – страни по Конвенцията осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на детето.

2. За тази цел на детето е предоставена по-специално възможност да бъде изслушвано (7) при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или пряко, или чрез представител или съответен орган по начин, съответствуващ на процедурните правила на националното законодателство.”

Член 13.1. „Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето.”

Член 20.1. „Дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила (8) и помощ, оказвана от държавата.

2. Държавите – страни по Конвенцията, в съответствие със своето национално законодателство осигуряват алтернативни грижи за това дете.

3. Тези грижи могат да включват наред с другото даване за отглеждане, Кафала по ислямското право, осиновяване или ако е необходимо, настаняване в подходящо детско заведение.”

Член 43 „За да се изучава напредъкът, постигнат от държавите – страни по Конвенцията, при изпълняване на задълженията, поети по тази Конвенция, се учредява Комитет по правата на детето, който изпълнява функциите, предвидени по-долу.

  1. Комитетът се състои от 10 експерти с висока нравственост и призната компетентност в областта, която тази Конвенция обхваща.”

Представителят на РБългария в Комитета за правата на детето е Велина Тодорова (9), един от авторите на Стратегията за детето (14) и привърженик (10) за приемането на Инстанбулската конвенция. Същата дама се отличава с „висока нравственост“ (11) и е председател на неправителствената организация (16) „Български център за нестопанско право“, която активно участва (12) в проектите (13) на законовите промени, които трябва да синхронизират законодателството ни с препоръките на Уницеф и Юнеско – фондове на ООН.

ТРЕТИ ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ е тъй наречената „въоръжена ръка на Конвенцията”.

Той създавапроцедура за подаване на жалби за нарушени права на децата към Комитета по правата на детето, който на практика представлява специализиран международен съд. Този съд „ще има предвид правата и мнението на детето, като на мнението на детето следва да се придава значение“ (чл.2) и ще зaдължи държавата ни дa изпълнявa рeшeнията бeз прaвo дa ce прoтивoпocтaвя, кoeтo вcъщнocт e тотален oткaз oт cувeрeнитeта нa страната ни. Това е недемократично избран наднационален орган, решаващ в закрити заседания, налагащ „предпазни мерки, които да предотвратят манипулирането на детето от тези, които действат от негово име в най-добрия интерес на детето” (чл.3.2.).

По силата на Трети факултативен протокол:

1. Комитетът може да налага „временни мерки”. Тези мерки не подлежат на обжалване.

Член 6.1. „По всяко време след получаване на жалбата и преди да е взето решение по същество, Комитетът може да изпрати на държавата – страна, загрижен във връзка с бързото й разглеждане, искане държавата-страна да предприеме временни мерки, необходими в изключителни ситуации, така че да се избегнат възможни непоправими щети за жертвата или жертвите на твърдените нарушения.”

Процедурата е дълга и „времените мерки”, упражнявани безконтролно, могат да създадат непоправима вреда.

2. Възможност за сезиране на Комитета от НПО без съгласието на заинтересованите лица, чрез специално поставена вратичка за това.

Член 5.2. „Когато жалбата се подава от името на лице или група лица, това следва да става с тяхното съгласие, освен ако авторът на жалбата обоснове предприемането на действия от тяхно име без наличието на такова съгласие.”

Нещо повече – НПО са специално поканени да взаимодействат с Комитета, с оглед предоставяне на доклади и подготвянето на жалби. 

3. Липса на правна защита: заинтересованата страна не е част от производството, ако жалбата е подадена чрез НПО. Ако жалбата е подадена без знанието и съгласието на заинтересованата страна от НПО например, само държавата може да подаде отговор.

Член 8.2. „Държавата – страна по Протокола подава на Комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи предмета на жалбата и вътрешноправното средство за защита, ако има такова, което е можела да предостави. Държавата – страна подава своя отговор възможно най-скоро и в рамките на шест месеца”

4. Процедурата пред комитета не е публична:

Чл. 10.2.Комитетът провежда закрити заседания, когато разглежда жалби, получени на основание настоящия Протокол.”

5. Възможност за други държави да подават жалби срещу България:

Член 12: „Междудържавни жалби.”

Ратифицирането на Трети факултативен протокол може би ще доведе и до създаване на специализиран детски съд, тъй наречената ювенална юстиция (15).

Думи като „висшия интерес на детето“ и „права на детето“ могат да бъдат използвани както за добро, така и за зло. Дефиницията на правата на децата остава размита така, че понятието бива използвано за защита на груби нарушения. Държавата до момента доказва, че не би могла да защити семейството, като основна градивна клетка на обществото, следвайки чужди политики, разрушаващи българските традиции и семейни ценности. Институциите не могат докажат, че дискурсът за правата на детето няма да бъде корумпиран и използван за съмнителни и злокачествени цели.

Нека ние, родителската общност в България, не позволяваме това да се случи!

Екип Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!“

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!”


Share this Post

2 Comments

  1. Pingback: Варненци на протест в София на 28 септември срещу Стратегията за детето - Bulpress.bg

    1. Благодарим ви за линка, но за съжаление не се отваря. Моля ви да го поместите отново, за да го разгледаме.

Leave a Comment