Кратък коментар на промените в законодателството относно „закрилата на детето” към май 2019 г.

1. В Законa за закрила на детето („ЗЗДет.”) (изм. и доп. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., в сила от 01.01.2020 г.) се създадоха нови чл. 36а-36 д. Дава се възможност за предприемане на незабавни мерки (вкл. „настаняване извън семейството”) на дете (в рамките на 24 часа), по сигнал (вкл. анонимен-чл. 10 (5) ППЗЗД), въз основа на преценка на социален работник, и с административна заповед (т.е. без намеса на съда) – чл. 36г и чл. 36д, във вр. с чл. 27(1) от ЗЗДет. Членове на силовия „мултидисциплинарен екип”, освен соц.работник, са полицай, прокурор, представител на общината, а дори и на частния доставчик на соц.услуги и др. (чл. 36г(3) ЗЗДет.).

Едва след един месец дирекция „Социално подпомагане” прави искане съдът да се произнесе (чл. 27(2) от ЗЗДет.). Там вече родителите ще трябва да доказват, напр. че не е упражнено насилие (вж. по-долу относно широките дефиниции за „насилие” и „дете в риск”!), разбира се, ако имат достатъчно средства за адвокати и процеси. В една семейна обстановка доказването би било изключително затруднено (при това на отрицателни факти!), т.к. свидетели или няма да има, или ще са членове на семейството. Така думата на „родителя-насилник” (по презумпция) се изправя срещу писмения „социален доклад” на „независимите експерти” (вж. по-долу), който в повечето случаи дори не се предоставя на родителите и техните адвокати. Дори родителят да успее да се „оневини” в този съдебен процес, отговорност за фалшиви сигнали, за неправомерно отнемане на деца, за неверни доклади и т.н., няма предвидена!

В чл. 36б ЗЗДет. е предвидена специална хипотеза за бременни и родилки, когато е възможно детето да бъде отнето още от родилното отделение поради „риск от изоставяне” – задейства се механизма по Наредбата (вж. т.2 по-долу). Каква ирония – отнемаме детето от майката и рискът от изоставяне е преодолян!!! Няма значение после колко приемни семейства и осиновители ще смени детето, важното е, че родителите няма как да го изоставят, защото им е отнето!


Целият текст на закона може да видите тук:  https://lex.bg/laws/ldoc/2134925825/

2. С постановление на МС No104/02.05.2019 г., се изменя и допълва „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Наредбата”) 

По всеки сигнал (вкл. анонимен) социален работник изготвя социален доклад, образецът за който е от около 3 страници (чл. 10 (1) от Наредбата) – приложение 1 към Наредбата (препоръчвам на всеки да си направи оценка по него!!! – напр. какво имате в хладилника, дрехи, шкафове, кабели, и т.н.). Социалният работник влиза в дома Ви и проверява всичко, каквото реши, БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД!

Нови ал. 3 чл. 11 Наредбата: „В социалната работа по случай за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая (т.е. соц.работник)” без коментар…

Въз основа на този доклад социалният работник ще оценява Вашата родителска компетентност и ще Ви дава задължителни предписания как да си отглеждате детето (чл.11), и ако по негово мнение не ги изпълнявате (чл. 13(1) т.3)., детето може да бъде „настанено извън семейството” (чл. 14 (3) и чл.20 (2)).

Нова ал. 2 чл. 17 Нар.: могат да не се предприемат мерки за реинтеграция на детето в семейството при отново широки за тълкуване обстоятелства („1. детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 2. поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето; 3. родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.”), и в крайна сметка детето да се даде за осиновяване, дори без знанието и съгласието на родителите (изм. чл. 93 (2) и (3) СК), вкл. в чужбина. (вж.по-долу)

чл. 19 (4) от Наредбата се изменя: „В социалната работа по случай за реинтеграция може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая” – без коментар…

Целият текст на постановлението може да видите тук: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=50DC3B52AA29B53D20ADCE731C863233?idMat=137282

3. В Семейния Кодекс („СК”): Чл. 59 (7) (в сила от 01.01.2020 г.): При развод и липса на споразумение на родителите вече има вариант за настаняване в приемно семейство: „По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане„.

Скандална е и промяната за осиновяване без съгласие на родителя: Чл. 93 (1) СК: „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.

(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.

(3) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

Честа практика е децата да се настаняват в приемни семейства далеч от местоживеенето на родителите (има случаи дори при няколко деца в различни краища на България), както и от родителите и адвокатите им да се укриват всякакви документи по делото (доклади, протоколи и т.н.) – съществува нарочно указание за това от АСП  (може да се предостави при нужда). Според „Методическите насоки за подготовка на дете за осиновяване” на ДАЗД всякакви контакти между детето и родителите се прекратяват в момента, в който се появи кандидат за осиновител. Така че е повече от вероятно родителите дори да не разберат, че детето им вписано в регистър за осиновяване, съответно да не успеят да се противопоставят навреме.

Като прибавим към горното и фактът, че България се води „донор” за международно осиновяване, при много по-либерални ограничения в сравнение с останалите европейски държави (и то при такава демографка криза!), можем да си представим последиците от тези изменения…

Само за миналата година са извършени над 290 международни осиновявания, от които 134 са в САЩ.

Целият текст на СК: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135637484

Вж. още Регистър на десетките посредници за международно осиновяване: http://mo-public.mjs.bg/?fbclid=IwAR1EOkXalczkoxRPa3Q1ALoouFMhKzfKLKvysme_RuIxdSr6lHgIwYZwXBI

Както и „Методически насоки за подготовка на дете за осиновяване” на ДАЗД: https://sacp.government.bg/sites/default/files/regulatorybase/normativna-baza-503.pdf

3. Нов Закон за социалните услуги („ЗСУ”) (ДВ. бр.24 от 22 Март 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.). Въпреки многобройните държавни и общински институции по закрила на детето (а всички знаем колко закриляно е то), законодателят предвиди да ни закрилят и частни фирми (вкл. чуждестранни) „доставчици на социални услуги” (чл. 30 ЗСУ) – те ще обучават, оценяват, одобряват, сключват договори, контролират приемните семейства; ще предприемат спрямо Вас и вашите деца „мерки за закрила”; ще се намесват при родителски спорове, а Вие ще сте длъжни да ги ползвате (чл.88 (2) ЗСУ); и т.н. Тези частни доставчици могат да изискват информация от личния Ви лекар, от училища и градини, от лечебни заведения, от семейството и близките Ви, а те са длъжни да я предоставят (чл. 81(1) ЗСУ). Освен от бюджета и такси от гражданите (които доставчика сам определя -чл. 48(3)), финансирането им може да става и от чуждестранни (!) програми, организации и лица (чл. 41 ЗСУ).

              Целият текст на ЗСУ: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914

4. Дефиниции: Забележете широките възможностите за тълкуване!

1) ЗЗДетето:

§ 1. т.5: „Най-добър интерес на детето“ е преценка на:

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

§ 1. т.6: „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.

§ 1. т.11: „Дете в риск“ е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.”


2) ППЗДетето § 1. „По смисъла на правилника:

1. „Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

2. „Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

3. „Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

4. „Сексуално насилие“ е използването на дете за сексуално задоволяване.

5. „Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

3) Закон за защита от домашно насилие

Чл.2 (1): Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”

4) Наредба, изм. с постановление на МС No104/02.05.2019 г:  

Чл. 4.Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:

 1. при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция „Социално подпомагане“ за настаняване на дете в специализирана институция

 2. настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството;

 3. родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция;

 4. родителите са без постоянни доходи и/или без жилище;

 5. установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството;

8. детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности;

 9. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.

  Чл. 5. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат спешно, когато има непосредствен риск от изоставяне на дете или настаняването му в специализирана институция при наличие на някое от следните обстоятелства:

 1. заявено желание на някой от родителите на новородено в родилно отделение да изостави детето или да го настани за отглеждане в специализирана институция;

 2. изоставяне на новородено дете от майката в родилно отделение;

 3. непотърсено от родителите дете, прието в лечебно заведение, в 7-дневен срок от деня, в който е трябвало да бъде изписано;

 4. други обстоятелства, които поставят детето в непосредствен риск от изоставяне.

  Чл. 6. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат по отношение на бременна жена в риск да изостави детето си след раждането при наличие на някое от следните обстоятелства:

 1. жената е непълнолетна;

 2. жената сама отглежда друго дете/деца;

 3. жената е без доходи и/или жилище;

 4. жената е с рисково поведение за здравето или живота на детето или е с алкохолна или наркотична зависимост;

 5. жената е била обект на насилие;

 6. жената има едно или повече деца в риск;

 7. жената има едно или повече деца с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие;

 8. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.